Проф. Александър Кьосев: За да спасим четенето сред младите хора, обучението трябва да е лишено от задължителност
Следвайте " Гласове " в Телеграм
Обучението по четене би трябвало да е лишено от задължителност, тъй като в случай че в него няма пристрастеност, емоционалност и, в случай че желаете, фикс идея, младите няма да четат. Няма да четат освен Кирил Христов, Пиер дьо Шарден или Ернст Юнгер, те няма да четат текстове по-дълги от една страница. Ние сме в обстановка, в която софтуерната смяна и разцепването сред известната детско-юношеска линтература и учебното заведение са стигнали до такава фаза, че е застрашена процедурата по четене. Навремето през Просвещението великите текстове са създавали велики читатели, а в този момент, когато умира процесът на четенето, има късмет всичките текстове дружно, цялото печатно-културно завещание, да отидат в небитието. Това сподели в " Кръг Квадрат " литературоведът проф. Александър Кьосев.
Според него четенето не полезност единствено по себе си. Класическото четене е скъпо, тъй като основава избран вид качества - централизация, въодушевено поглъщане в нещо, опцията да разбираш дълбочина. От тях най-застрашени са вниманието и концентрацията. Какво ще стане, в случай че не създадем просветителни старания? Ще стане, че способни на централизация, внимание и поглъщане ще бъдат малко на брой програмисти, а останалите ще употребяват юзърфрендли иконки по лесния метод. Това значи, че ще пораждат свръхелити и други - цялостни потребители.
Класическото четене на великите текстове е постепенно, задълбочено, съсредоточено, с въображение, с емпатия, с ентусиазъм. Сега този развой е заплашен, тъй като консуматорското време е бързо, фрагментарно, на момента. Онова което предлагам е да използваме маниите и пристрастеностите на цифровото потомство, с цел да инспирираме един развой на четене, който от време на време се възпламенява, от време на време не, и той е обвързван с маниакални четива. Например, " Хари Потър ", да вземем за пример " Здрач ", да вземем за пример " Властелинът на пръстените ". Тези текстове са мултимодални, те са на ръба сред образната, вербалната и кинематографична просвета и от време на време активизират въображението на младежите. Има скептици, които споделят: " Късно е към този момент! ", само че съгласно мен това евентуално не е по този начин. Това не значи да не се преподава литературния канон, само че той би трябвало да се премести в друга област на образованието, различен предмет по културна история. Там формите на задължителност ще продължат да работят.
Според културолога първата стъпка не е избавяне на литературния канон, а избавяне на четенето и думата е избавяне.
Трябва да намерим такива ниши на ентусиазъм и посвещение в юношеската и детската просвета, които разрешават преходи сред техните пристрастености и фиксации и задачите на едно класическо четене. Това значи образуване на мултимодална просвета, сред словестност и визуалност, която ще разрешава скоци към остарели неща, само че не систематично проучване и посвещаване на остарялото.
Ние би трябвало да спасим литуратурния канон по една фундаментална причина. Той е връзка сред живи и мъртви. Ако това бъде изгубено, назовавам това екологичен проблем, заплашен е културният хабитат, само че той няма да бъде избавен с насилствени способи. Процесът на четене би трябвало да бъде обособен от културната история и да стане пробен и креативен, и рисков.
